Нашата съседка отново е на дъното

Депозитите в гръцките банки паднаха до най-ниската си стойност за последното десетилетие на фона на проблемите с дълга на Атина към международните кредитори и съмненията за излизане на страната от еврозоната, пише .
Влоговете във финансовите институции в южната ни съседка възлизат на общо 139,4 млрд. евро през април, като предходния месец те са се свили с 3,9%, показват данните на Европейската централна банка . Данните са за спестяванията на гражданите и на бизнеса в Гърция.
Изтичането на депозити от банките в страната се увеличава успоредно с продължаващите преговори с тройката кредитори, в които влизат ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд.
В четвъртък от МВФ взеха решение за отлагане на поредния транш от задължението на Атина към фонда. На 5 юни страната трябваше да преведе 1,6 млрд. евро на кредитора си. Сега обаче Гърция ще има време до края на месеца, за да извърши плащането.

Великолепните 7 отново с нови предложения

Страните от Г7 предлагат въвеждане на кодекс за поведение на банкерите. Те обсъдиха подобна възможност в рамките на продължаващата среща в Дрезден, в която участват финансовите министри и управителите на централните банки на САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия.

Няма държава, която да може да реши сама основните проблеми в света и всички са зависими едни от други.
В дневния ред на срещата влизат още теми като алтернативите за ограничаване на укриваните данъци от световните корпорации, както и отрязването на достъпа до финансиране на терористични групи като „Ислямска държава“, допълва

БНР.

В разговорите ще се включат и президентът на Европейската централна банка
Марио Драги, както друг представител на Управителния съвет на институцията – Беноа Кьоре.

За добро или за лошо - Без тайни

През 2018 г. банковата тайна в Швейцария ще отпадне. За това се договориха Европейския съюз и властите в държавата по време на тяхната среща . Двете страни подписаха споразумение, което обаче трябва да бъде ратифицирано от швейцарския парламент преди да влезе в сила. Възможно е дори въпросът да бъде подложен на референдум.
Документът ще премахне банковата тайна за гражданите на ЕС и ще изключи варианта за депозиране на недекларирани средства в швейцарски финансови институции.

След настояване от страна на съюза и на САЩ държавата се съгласи на автоматичен обмен на данни за клиентите на швейцарските банки. Това включва информация за сметките, притежавани от граждани на Европейският съюз, както и от компании в рамките на съюза.
През октомври миналата година финансовите министри от съюза
се договориха страните от региона автоматично да обменят информация за притежателите на банкови сметки с цел да се противопоставят на укриването на данъци. Идеята е премахването на банковата тайна да се въведе през 2017 г.
Споразумението включва разширяване на обхвата на съществуващото законодателство за обмен на банкова информация и в частност източници на средствата. Към момента страните обменят данни за доходите от заетост, застраховки, пенсии и от имоти.

Дали Г7 ще стигнат до споразумение?

САЩ вероятно ще настояват пред представителите на Европейския съюз за постигането на споразумение с Гърция. Предстои среща на финансовите министри на държавите от Г7 в Дрезден, съобщава .
По време на разговорите ще присъстват министрите от САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия Заедно с тях в обсъждането ще се включи и президентът на Европейската централна банка Марио Драги, както друг представител на Управителния съвет на институцията – Беноа Кьоре.

По думите на европейски източниц, въпросът за проблемите с Гърция не са включени в дневния ред, но се очаква темата да бъде обсъдена в кулоарите на срещата на Г7.

Европейският парламент може а нашият не.

Брюксел ще отдели половината от бюджета си за 2016 г. за стимулиране на създаването на работни места в рамките на Европейския съюз . Сред основните приоритети за следващата година е и насърчаването на инвестициите, както и подобряване на растежа на страните-членки.
Днес Европейската комисия представи предложението си за бюджет на ЕС за 2016 г., който е в размер на общо 143,5 млрд. евро. Половината от тях или 66,58 млрл. евро ще бъдат насочени за стимулиране на заетостта и конкурентоспособността.
Следващата година 10 млрд. евро ще бъдат използвани за насърчаване на научни изследвания и иновации с програми като „Хоризонт 2020“, а 2 млрд. евро - за поети задължения. От Европейската комисия планират 1,67 млрд. евро да отидат за подкрепа за приоритети, като Енергийния съюз и цифровия единен пазар.

През 2016 г. 1,8 млрд. евро или с 30% от тези за настоящата година ще бъдат използвани за европейската образователна програма „Еразъм+“.
От Европейската комисия поставят фокус и върху необходимите допълнителни пари за справяне с миграционния поток към държавите-членки. За следващата година са планирани 833 млн. евро за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“,които са двата основни източника на финансиране за мерките в рамките на политиката на ЕС в областта на миграцията и сигурността.
Заедно с това 9,5 млрд. евро ще бъдат използвани за подпомагане на способността на ЕС да реагира при външни кризи, като тези в Украйна и Сирия, и да предоставя хуманитарна помощ на хората в нужда.

Отново ние ще сме потърпевши

По 26 млн. лв. месечно губи България заради санкциите срещу Русия. Само за последните два месеца експортът ни с Русия се е свил 35%. Изчисленията показват, че на месечна база конкретните финансови загуби са малко над 26 милиона лева.
Икономическите сфери, които са понесли най-високи загуби заради взаимната размяна на санкции и контра-санкции между България, като член на ЕС, и Русия, са енергетиката и селското стопанство.
Общият експорт на България за първите два месеца на годината бележи ръст със 7% в сравнение със същите месеци на предходната година. На годишна база износът на България е 22 млрд. евро, като дялът на износа за Русия е 2,4%.

Бизнес активността в Европа се свива

През май е отчетен спад в бизнес активността на страните от Евро-зоната за втори пореден месец. Основна причина за намалението е влошаване на резултатите в сферата на услугите. В същото време обаче промишленото производство е ударило най-високото си ниво за последната повече от година,
Според изчисленията индексът PMI, който отчита бизнес активността в зоната, се е свил с 0,5 пункта до 53,4 пункта през петия месец на 2015 г. Това е под очаквания по-лек спад до 53,8 пункта. Независимо от това като цяло бизнес активността продължава да бележи растеж, като се задържа над границата от 50 пункта.

В сектора на услугите спадът е от 0,8 пункта до 53,5 пункта. От друга страна обаче този, регистриращ промишлената активност, бележи ръст от 0,3 пункта до 52,3 пункта на фона на очаквания за намаление до 51,8 пункта.
Проведени анализът показват, че все пак резултатите за бизнес активността в Евро-зоната са под прогнозите на анализаторите. Експертите залагаха на по-сериозна експанзия, която да бъде стимулирана от програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка
Програмата, станала по-известна като „Планът Драги“, предвижда изкупуването на облигации на стойност 60 млрд. евро всеки месец до септември 2016 г. При необходимост нейният срок ще бъде удължен. В рамките на следващите две години ще бъдат изкупени ценни книжа на стойност над 1 трилион евро.