Мит или наистина се вижда светлина в тунела.

Българите не вярват, че страната ни я чака по-светло икономическо бъдеще. Това показват резултатите от проучването на GfK на потребителския климат в Европа за второто тримесечие на 2015 г.
Според данните в него икономиката на България се е подобрила значително през последната година. По предварителни оценки брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2015 г. е нараснал с 2% в сравнение със същия период на предходната година. Въпреки това, българските потребители не очакват тази тенденция да се запази.
В проучването се посочва, че през второто тримесечие на тази година икономическите очаквания на потребителите у нас се подобряват с 1,5 пункта и достигат нивото от минус 12,9 пункта през юни. Независимо от добрите макро-икономически данни, най-вероятно предпазливата оценка на българите се дължи на няколко външно-политически фактори като неясния изход от ситуацията в Гърция, както и от конфликта между Русия и Украйна.
Според анализа, общата среда на несигурност за държавата ни се подхранва и от неяснота относно евентуалните последици за България от гръцката криза, както и дали страната ни е подготвена за евентуално пренасяне на негативни влияния от южната ни съседка.
Заедно с това българските потребители не вярват, че ще има повишение в доходите им през следващите месеци. Малко от тях продължават да харчат пари за големи покупки, които излизат извън техните ежедневни потребности.
Изглежда обаче, че ситуацията в Гърция е оказала влияние на потребителите не само в България, но и в останалите страни-членки на Европейския съюз . Според анализа продължителните преговори между Атина и нейните кредитори са оказали значително влияние върху настроението на гражданите в повечето европейски страни през второто тримесечие на тази година. Трябва да се отбележи, че по време на проучването, което се извърши през първите две седмици на юни, преговорите между Гърция и нейните кредитори все повече още приближаваха своя критичен стадий.
Гръцката криза в голяма степен определи настроението на европейските потребители през второто тримесечие на тази година, като в резултат от това икономическите очаквания в много страни се понижиха или се намират в застой. Също така в страните от Източна Европа кризата между Русия и Украйна играе съществена роля. Независимо от това, от месец март досега показателят „Потребителски климат“ в 28-те държави-членки на ЕС е нараснал с общо 1 пункт, като е достигнал 10,8 пункта.
Въпреки това очакванията са, че тези резултати могат да се влошат през лятото, главно в рамките на еврозоната. Това се отнася по-специално за страни като Германия, Италия, Франция и Испания, които или понасят висок дял от дълговете на Гърция или също се борят с трудна икономическа ситуация.

Дано да сме НИЕ!!!!!!

Германска компания избира между България и Румъния къде да инвестира 2,5 млн. евро. Това стана ясно след срещата на министъра на икономиката Божидар Лукарски с изпълнителния директор на германския Съюз на производителите на машини и съоръжения Елгар Щауби и с управителя на Фондация за фамилен бизнес Щефан Хайдбредер, които се проведоха в рамките на работно посещение на нашия министър в Мюнхен.

Става въпрос за компанията Multivac, която е сред световните лидери по производство на опаковъчни машини и вече има свое предприятие в София. Сега обаче дружеството обмисля втора инвестиция у нас, която ще разкрие нови 80 работни места. За да се случи това обаче страната ни трябва да се пребори с конкуренцията на Румъния, където Multivac също проучва възможностите за реализация на проекта си.
От срещите на Лукарски става ясно, че още доста германски компании в момента оглеждат страната ни с идеята за изградят свои заводи в Източна Европа. Основните причини за миграцията на немски производства са по-тежките данъчни условия, налагани на фамилните компании там и по-конкретно наследствения данък. Освен това се отбелязва влошаването на качеството при производствата и повишаване на разходите на германските предприятия, базирани в Китай.
Интерес към българския пазар проявява и друг член на Съюза – Baumüller, която работи в сферата на автоматизиране на производствените процеси, като реализира годишни обороти от 220 млн. евро и има над 1600 служителя по цял свят. Компанията има изградени производства в Чехия и Словения, а амбициите й са за разширяване на пазарния дял у нас.

В рамките на посещението си в Мюнхен Божидар Лукарски посети и завода на BMW. Той представи последните положителни индикации в развитието и привличането на високотехнологични компании от сферата на производство на компоненти за автомобилната индустрия у нас. Според Йън Робъртсън, член на Управителния съвет на BMW, в България вече се виждат индикации за стабилизиране на икономиката ни. Той определи потенциала на нашия пазар като добър и посочи, че увеличените продажби на BMW в България са барометър за подобряващото се икономическо състояние на страната ни.

На практика да но дефакто НЕ.

Външният дълг на България се е свила с 2,1% през април 2015 г. Той се е понижил с 840,5 млн. евро до общ размер от 38,92 млрд. евро през четвъртия месец на годината, за разлика от същия период на миналата година, когато показателят е бил в размер на 39,76 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). На годишна база обаче той регистрира ръст от 4,7% или от 1,75 млрд. евро.

Дългосрочните задължения на страната през април са достигнали 30,47 млрд. евро.Това е увеличение от 778,9 млн. евро спрямо края на 2014 г. и с 2,55 млрд. евро спрямо четвъртия месец на миналата година.

От друга страна статистиката на Централната банка показва спад от 1,61 млрд. евро на краткосрочните задължения за разлика на тези към края на декември 2014 г. Намалението е в рамките на 796 млн. евро в сравнение с април миналата година.

За първите четири месеца на годината извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг възлизат на 3,92 млрд. евро при изплатени 1,53 млрд. евро за същия период на 2014 г.

Нетният външен дълг в края на април е в размер на 11,86 млрд. евро, като тойнамалява с 2,29 млрд. евро за разлика от края на миналата година. Показателят се равнява на 27,6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Големите заводи у нас ще спрат работа

Заради драстичното увеличение на цените на електроенергията за бизнеса, което планира Комисията за енергийно и водно регулиране от 1 юли, българските заводи ще спрат работа. Големите работодателски организации излязоха с обща протестна декларация, изразяваща несъгласието им с очакваното поскъпване, политиката на регулатора, както и нелогичното управление на енергетиката в България.Според четирите организации с не премерени действия страната се тласка към мащабни макро-икономически проблеми, в т.ч. значителен спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата дори в краткосрочен план. За да не бъдат допуснати тези проблеми, всички предприятия, членуващи в 4-те организации, ще започнат протестни действия. Началото ще бъде поставено следващия петък, 26 юни, когато заводите ще спрат работа за 1 час. Протестите ще продължат всеки следващ ден, ако държавата и компетентните органи не седнат на една маса с работодателските организации и не изпълнят техните искания за прозрачна, справедлива и пазарна политика за определяне на цените на електроенергията у нас.

Време беше и нашият процент да се увеличи.( макар и в търговията на дребно )

За година интернет продажбите в България, както и
тези по телефона и пощата са се увеличили със 7,7%. Заедно с това ръст има при търговията търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки и на тази с автомобилни горива и смазочни материали през април 2015 г. за разлика от същия месец на миналата година, показват данните на Националния статистически институт

Данните показват, че през четвъртия месец на годината оборотът в търговията на дребно, нараства с 0,5% спрямо същия месец на 2014 г.

От националната статистика регистрират намаление при търговията с текстил,облекло, обувки и кожени изделия , в тази с компютърна и комуникационна техника , и на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия
През април 2015 г. спрямо март месец е обаче оборотът при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия е нараснал с 6,9%. Този при търговията с автомобилни горива и смазочни материали също, но ръстът при тях е значително по-малък - с 0,6%.
От друга страна намаление има при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки (с 1,5%), тази с компютърна и комуникационна техника с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Санкции за едни - лошо за други

Износът на български селскостопански стоки и храни към Русия е намалял с 2,6 млрд. долара през 2014 г. спрямо предходната 2013 г.
Търговията ни с Русия по-силно влияние оказват въведените ответни мерки от руска страна за забрана на вноса от ЕС на някои храни - пресни плодове и зеленчуци, месо и млечни продукти. Износът на селскостопански хранителни продукти през 2014 г. е намалял с 4,4 на сто и е на стойност 67,8 млн. долара, като имат относителен дял от износа за Русия от 9,6 на сто.
През 2014 г. в условията на санкции от ЕС към Русия и прилаганите ответни мерки от руска страна износът намалява с 8,8 на сто и достига 707, 6 млн. долара. Вносът от Русия се е свил с 16,1 на сто до 5,3 млрд. долара и така стокообменът бележи спад от 15,3 на сто. Същевременно обаче отрицателното търговско салдо се свива със 17,1 на сто до 4,6 млрд. долара. Износът на водещите две групи стоки за Русия - медикаменти и части автомобили, които общо са около 39 на сто от износа ни, има ръст съответно от 6,6 на сто и 1,3 на сто. За останалите групи стоки имат относителен дял под 3,5 на сто.

Заради въвеждането на разрешителен режим от ЕС за стоки, които могат да се използват в технологии за проучване на залежи и добиване на нефт, в периода август - декември 2014 г. са изнесени за Русия стоки на стойност 275 000 долара, което е с 609 000 долара по-малко спрямо същия период на 2013 г. През 2014 г. по данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Русия са 137 млн. евро или със 107,6 млн. евро или със 164, 5 на сто повече направените инвестиции през 2013 г. В отговор на друг депутатски въпрос Министър Лукарски съобщи, че петнадесетото заседание на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество е планирано за октомври тази година.

Фонд "Земеделие" изплати над 6,5 млн. лв. на земеделци

Фонд „Земеделие” изплати над 6,5 млн. лв. на земеделци след встъпването в длъжност на новия изпълнителен директор Атанас Добрев, съобщиха от пресцентъра на фонда.

Добрев бе назначен в понеделник, след като миналата седмица Мирослав Николов беше отстранен от поста. Преди това земеделският министър Димитър Греков призова за оттеглянето на шефовете на ДФЗ заради оплаквания от агросектора от работата на Фонда. Николов заяви, че натискът срещу него е политически и обвини Греков, че лобира за фирми. След встъпването в длъжност на Добрев най-много средства са изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., уточняват от пресцентъра.

Над 6 млн. лева са тръгнали към банковите сметки на бенефициентите по мерки „Създаване на стопанства на млади фермери”, „Модернизиране на земеделските стопанства”, „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, „Разнообразяване към неземеделски дейности”, „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”.

Останалите 421 хил. лева са преведени на фермерите, кандидатствали по схемите и мерките за директни плащания на площ и подлежали на допълнителни проверки, бенефициенти по Оперативната програма „Развитие на сектор рибарство” 2007-2013 г., както и на бенефициенти по схемата „Училищен плод”.

Подписан е и договор за над 173 хил. лева по мярка "Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество от ПРСР 2007 -2013 г. Страните по договора са Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие”, координатор - Сдружение „МИГ Тунджа” и партньори - „МИГ Девня - Аксаково”, „МИГ Елхово” и „МИГ „Средец”.