Ще мирясат Най-накрая.

Парламентът в Атина даде зелена светлина за предложенията към кредиторите, които бяха представени от кабинета на премиера Алексис Ципрас. На заседание, 251 от общо 300 депутати подкрепиха пакетът мерки, изготвен от правителството. Очаквано обаче голяма част от членовете на управляващата партия СИРИЗА гласуваха против списъка с реформи.
На практика с предложенията, изготвени от министрите на Алексис Ципрас, Атина се съгласява с практически всички искания на кредиторите отпреди референдума от 5-ти юли. Това включва увеличаване на данъците, пенсионна реформа, приватизация на ключови обекти и орязване на разходите.
В замяна гърците поставят условия за финансова помощ от над 53 млрд. евро, които да използва за плащания по задълженията си. Както и преструктуриране на огромния държавен дълг.
След подкрепата на парламента, от правителството са упълномощени да започнат нови преговори с кредиторите за сключване на споразумение за нова спасителна програма за страната, в рамките на 36 месеца, допълва БНР.
На извънредно заседание днес членовете на Еврогрупата трябва да обсъдят предложенията на Атина.  

Има среща - няма среща

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск отмени срещата на върха в Брюксел, на която лидерите на всички 28 страни-членки в Европейския съюз трябваше да решат дали ще приемат предложенията на Гърция за реформи срещу отпускането на финансова помощ от страна на кредиторите, предава iTV.
Вероятно заседанието ще се състои след приключването на извънредното заседание на Еврогрупата, което беше подновено в 12 часа българско време.
Финансовите министри от еврозоната отново не постигнаха съгласие за отпускането на нов спасителен заем на Гърция в замяна на реформите, обещани от правителството на Алексис Ципрас. Министрите на 19-те страни-членки на еврозоната приключиха заседанието си в събота срещу неделя през нощта - малко преди 1 часа българско време.

Едно голямо НЕ

60% от гърците размахаха пръст на международните кредитори и казаха "не" на исканията на тройката в лицето на Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Това показват резултатите от преброяването на 27,4 на сто от бюлетините на референдума, провел се в южната ни съседка. 
Веднага, след като стана ясно, че противниците на предложенията на кредиторите са със значителна преднина, от кабинета на премиера Алексис Ципрас поискаха среща с тройката и подновяване на преговорите за отпускане на финансова подкрепа за Атина. 
След обработени 27,4% от бюлетините - 66,7% са подкрепили призива на премиера Ципрас за гласуване с "Не" на исканите от кредиторите реформи, срещу малко над 33% - "За" исканите от кредиторите реформи.

По думите на министъра на вътрешните работи на Гърция Никос Вуцис активността на референдума е била малко над 50%.

Според анализатори едва ли резултатът от референдума, независимо какъв е, ще промени ситуацията. Очакванията са преговорите да продължат и в двата случая.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви вчера, че Европейският съюз има готовност да отпусне допълнителен заем на Атина, чрез който да бъдат посрещнати социалните трудности в страната.
Към момента остава въпросът в каква посока ще тръгне гръцкото правителство, след като тази седмица преговорите с международните кредитори бяха преустановени, а в страната беше обявена банкова ваканция. Все още не е ясно дали финансовите институции в южната ни съседка ще отворят врати утре, както беше обещано от гръцкото правителство в началото на седмицата.

Май вече няма изход

Гръцките банки могат да останат затворени в понеделник. След среща с финансовите министри на страните членки на еврозоната шефът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че не е убеден, че финансовите институции в Гърция ще се справят поради огромното теглене на депозити.

Само за последните три дни от гръцките банки са били изтеглени над 2 милиарда евро, като само за ден сумата е 1 млрд. евро. Тази тенденция продължава след като преговорите между правителството и кредиторите се провалиха. Изтеглените пари до момента са 2,2% от спестовните влогове и корпоративните депозити. Общо гръцките банки държат влогове за 133,6 млрд. евро.
По всичко личи обаче, че ЕЦБ ще се спаси отново положението, като повиши ликвидността на гръцките банки, инвестирайки 3,3 милиарда евро,
Смята се, че решението е взето именно след срещата на финансовите министри.
Междувременно гръцките медии информират, че не спира потокът от хора пред банковите офиси в Атина. Общата оценка е, че опасността Гърция да напусне еврозоната нараства, докато банковият сектор се е свил с една трета от началото на юни.

Надеждите на Гърците продължават

След поредния неуспешен кръг от преговори в Брюксел, Гърция все пак се надява на споразумение до 18 юни.

Правителството на премиера Алексис Ципрас таи надежда за постигане на консенсус по време на предстоящата среща на Еврозоната под заплахата от изпадане в дефолт в края на месеца.
Постигането на споразумение идната седмица обаче звучи малко абстрактно като се има предвид, че представителите на Международния валутен фонд напуснаха преговорите, които се проведоха тази седмица в Брюксел. От своя страна гръцката делегация също се е завърнала вече в Атина.
Атина спешно се нуждае от размразяването на програмата за финансова помощ, за да избегне изпадането в остра ликвидна криза и обявяването на дефолт. Страната търси средства, за да може да изпълни дълга си към МВФ от 1,6 млрд. евро в края на месеца.
Ако това не стане и Гърция изпадне в неплатежоспособност, ще бъде наложен контрол върху капитала на държавата и вероятно тя ще трябва да излезе от еврозоната принудително.
Въпреки тази опасност от правителството на Алексис Ципрас все още отказват да отстъпят по отношение на някои основни искания на международните кредитори. Те са свързани с орязването на пенсионните привилегии в страната, увеличаване на ставката на ДДС, както и промени на пазара на труда.

Някой няма да си погаси задълженията :D

Гърция няма да покрие днес поредната вноска от своето задължение към МВФ. Това съобщи гръцкият министър на икономиката Йоргос Статакис.
По план гръцкото правителство трябваше да погаси четири задължения към МВФ в периода между 5-и и 19-и юни за общо 1,6 млрд. евро, като днес трябваше да бъдат преведени на Фонда около 305 млн. евро.

Снощи Атина реши да отложи планираното за днес погасяване на дълг, въпреки че премиерът на страната Алексис Ципрас сигнализира в сряда след срещата си с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и с шефа на Еврогрупата Йерун Дейселблум, че това плащане може да бъде направено.

Властите в Атина поискаха това разсрочване на дълга към МВФ в очакване да бъде постигнато споразумение с кредиторите. То обаче все още изглежда твърде далече от благополучния финал, след като премиерът Алексис Ципрас поиска промени в строгите условия на международните кредитори за помощта, насочена да предотврати гръцки дефолт.
Очакваме да постигнем споразумение възможно най-скоро, заяви Ципрас по радио Би Би Си, но добави, че Гърция няма да приеме предложените фискални мерки за 2015 и 2016 г.
Междувременно социалният зам.-министър Димитрис Стратулис каза, че кредиторите принуждават Гърция да приеме "позорно и безчестно споразумение". Той отново намекна, че гръцкото правителство може да предизвика предсрочни избори, ако международните кредитори не смекчат тона в направените от тях предложения за споразумение "пари срещу реформи".

Най-накрая споразумение

Гърция, Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ са постигнали споразумение по програмата за реформи в южната ни съседка в замяна на финансовата помощ, която ще премахване опасността от неизпълнение на гръцкия дълг.
Източникът посочил, че това ще даде възможност да бъде разблокирани оставащите 7,5 милиарда евро помощ за Гърция в рамките на втората програма за макрофинансова помощ, и което е дори по-важно – да се вземе решение дали да се дадат още пари на Атина, когато и тези средства бъдат изчерпани.
И ако новината за споразумението бъде посрещната с облекчение от Европа, то едва ли ще бъде така в Гърция. До вчера премиерът Алексис Ципрас наричаше абсурдни предложенията на тройката кредитори и обещаваше на народа си, че ще ги прогони от Гърция. Днес обаче ги нарича само институции.
От 2010 година, когато започна кризата с дълга на Гърция, ЕС и МВФ са вложили в спасяването на страната близо 250 млрд. евро. Въпреки частичното отпадане на част от дълга обаче в момента той възлиза на 315 млрд. евро, което е 175% от БВП. Всъщност това е три пъти повече над максимално допустимото ниво на държавния дълг на страните от еврозоната.