Малко и нашите показатели да се покачат , и отново на долу

Повишаване на цената на тока дори в рамките на 4 до 6% ще спре и слабия икономически ръст, който България отчита през последните месеци.

Ако отлагането на поскъпването на електроенергията не бъде използвано ефективно, то единственият резултат ще бъде натрупването на допълнителен дефицит в Националната електрическа компания.

Необходимо е намирането на дългосрочно. Трябва да се търси намаляване на дефицита там, където би имало най-малко вълнение.

На практика да но дефакто НЕ.

Външният дълг на България се е свила с 2,1% през април 2015 г. Той се е понижил с 840,5 млн. евро до общ размер от 38,92 млрд. евро през четвъртия месец на годината, за разлика от същия период на миналата година, когато показателят е бил в размер на 39,76 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). На годишна база обаче той регистрира ръст от 4,7% или от 1,75 млрд. евро.

Дългосрочните задължения на страната през април са достигнали 30,47 млрд. евро.Това е увеличение от 778,9 млн. евро спрямо края на 2014 г. и с 2,55 млрд. евро спрямо четвъртия месец на миналата година.

От друга страна статистиката на Централната банка показва спад от 1,61 млрд. евро на краткосрочните задължения за разлика на тези към края на декември 2014 г. Намалението е в рамките на 796 млн. евро в сравнение с април миналата година.

За първите четири месеца на годината извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг възлизат на 3,92 млрд. евро при изплатени 1,53 млрд. евро за същия период на 2014 г.

Нетният външен дълг в края на април е в размер на 11,86 млрд. евро, като тойнамалява с 2,29 млрд. евро за разлика от края на миналата година. Показателят се равнява на 27,6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Май и украинците я загазиха

Украйна е изправена пред неплатежоспособност и ликвидна криза и най-вероятно няма да успее да изпълни задълженията към кредиторите си.
Правителството на страната не успява да се справи с водените преговори с кредиторите си, относно задълженията на държавата през следващите седмици и най-вероятно ще поиска отсрочка, преди да пропусне плащането на 24
Киев поиска от кредиторите си да се съгласят на отстъпка от 40% от кредита на страната и помоли да се отпуснат нови средства, свързани с бъдещото икономическото развитие на държавата.
Украинският финансов министър Наталия Яреско планира да се срещне с инвеститорите във Вашингтон следващата седмица, осъзнавайки колко много ще навреди на пазарната икономика на страната евентуален дефолт. Кредиторите, които са отпуснали над 9 милиарда долара на страната, към момента не се съгласяват с исканията на Киев след три месеца преговори.
Финансовият обръч около Украйна продължава да се затяга, а бъдещето на държавата остава неясно.

Изпращаме тръбите към Русия

До няколко дни тръбите, доставени на пристанищата във Варна и Бургас за строителството на спрения газопровод „Южен поток“, ще бъдат транспортирани до Русия. Те ще бъдат претоварени на кораби поетапно и доставени до руското черноморско пристанище Анапа. Именно оттам ще започне полагането на морския участък от новия газопровод към Турция.
След броени дни от Бургас към Русия ще се отправи и полупотопяемият тръбополагащ кораб „Касторо сей“, който в момента се намира на западното пристанище в града. Плавателният съд с дължина 152 метра и ширина 70,5 метра пристигна от Ротердам, Холандия, през септември миналата година.
Операцията за изнасянето на съоръженията от българските пристанища бе планирана за края на миналата седмица, но е била отложена заради формалности. Изчакват се разрешителни от руска страна и от проектното дружество.
Първи за Русия ще потеглят тръбите, складирани на порта във Варна. Те бяха осигурени за т.нар. шелф, а сега ще бъдат положени в плитководната част на Анапа.

Помощта вече е факт

Украйна ще получи първия транш от 600 млн. евро. от одобрените общо 1,8 млрд. евро макрофинансова помощ от Европейския съюз. Това потвърди европейският комисар по разширяването Йоханес Хаан.
Хаан обясни, че сумата е необходима, за да може Украйна да намери изход от трудната ситуация, в която се намира.
Комисарят потвърди, че парите по третия пакет финансова помощ ще бъдат получени от Киев още през следващата седмица.

Европейският съюз финансира 15 регионални центрове за малки и средни предприятия в Украйна. Освен това Брюксел ще даде на Киев още 70 милиона евро за правосъдни реформи.

Големите заводи у нас ще спрат работа

Заради драстичното увеличение на цените на електроенергията за бизнеса, което планира Комисията за енергийно и водно регулиране от 1 юли, българските заводи ще спрат работа. Големите работодателски организации излязоха с обща протестна декларация, изразяваща несъгласието им с очакваното поскъпване, политиката на регулатора, както и нелогичното управление на енергетиката в България.Според четирите организации с не премерени действия страната се тласка към мащабни макро-икономически проблеми, в т.ч. значителен спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата дори в краткосрочен план. За да не бъдат допуснати тези проблеми, всички предприятия, членуващи в 4-те организации, ще започнат протестни действия. Началото ще бъде поставено следващия петък, 26 юни, когато заводите ще спрат работа за 1 час. Протестите ще продължат всеки следващ ден, ако държавата и компетентните органи не седнат на една маса с работодателските организации и не изпълнят техните искания за прозрачна, справедлива и пазарна политика за определяне на цените на електроенергията у нас.

Май вече няма изход

Гръцките банки могат да останат затворени в понеделник. След среща с финансовите министри на страните членки на еврозоната шефът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че не е убеден, че финансовите институции в Гърция ще се справят поради огромното теглене на депозити.

Само за последните три дни от гръцките банки са били изтеглени над 2 милиарда евро, като само за ден сумата е 1 млрд. евро. Тази тенденция продължава след като преговорите между правителството и кредиторите се провалиха. Изтеглените пари до момента са 2,2% от спестовните влогове и корпоративните депозити. Общо гръцките банки държат влогове за 133,6 млрд. евро.
По всичко личи обаче, че ЕЦБ ще се спаси отново положението, като повиши ликвидността на гръцките банки, инвестирайки 3,3 милиарда евро,
Смята се, че решението е взето именно след срещата на финансовите министри.
Междувременно гръцките медии информират, че не спира потокът от хора пред банковите офиси в Атина. Общата оценка е, че опасността Гърция да напусне еврозоната нараства, докато банковият сектор се е свил с една трета от началото на юни.